Постинг
20.11.2011 21:19 -
До Швеция, без назад
Прави били хората, никога не казвай никога. Та и аз така. Никога нямаше, ама стегнах куфарите и заминахме. Дали това беше птичката на рамото или глупава грешка, тепърва ще разбираме през годините. Или по-скоро ще го тълкуваме според настроението на момента.
Засега успешно преодоляхме първата година, може би водени и подкрепяни от начален ентусиазъм и запаси от сили и емоции донесени от дома. Не знам кое е и какво е. Но виждам огромната разлика в нас. Всеки ден виждам, че е възможно да се живее и по друг начин и още ме боли, че трябваше да намерим този живот далеч от дома. Но решавам да гледам егоистично на нещата и да си мисля, че на първо място съм длъжна да се погрижа за детето си. А тук той се чувства прекрасно. Поне през повечето време. Остава и аз съвсем да свикна на студ и нямаме проблеми.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 170